Сиамска котка

До неотдавна сиамската котка е била най- разпространената расова порода сред късокосместите котки.

Произходът и е неизвестен. Единственото,за което специалистите са напълно единодешни, е , че прародината на тази котка е Далечният изток, най- вероятно Тайланд /старото му име е Сиам/ или съседните му страни.

Много е възможно при формирането на сиамките да са участвали и дивите бенгалски котки, които и до сега живеят сред природата в този регион и често се съешават с домашните котки, както например се случва с дивата горска котка, обитаваща Централна Европа. По някои признаци сиамките много приличат на бенгалската котка.

Приоритетът при развъждането, отглеждането и разпространението на сиамската котка по целия свят, безспорно принадлежи на Англия. Първата двойка- котаракът Фо и котката Миа- били пренесени тук от британския консул генерал Оуен Гоулд през 1884 година. Тази двойка той получил като подарък от сиамския крал. Още през 1890 година сестрата на консула показала първите екземпляри на тази необикновена порода на изложба в лондонския Кристален дворец /Crystal Palace/. Първият английски стандарт за сиамките бил публикуван през 1892 година в списанието "Нашата котка" /Our Cat/. За тези животни има и по- стари сведения- например в пътеписите на немския пътешественик Питер Палас от 1793 година , в които той описва котка от района на Каспийско море, признаците на която абсолютно съвпадат с тези на сиамката.

Сиамките, живели в края на миналия и началото на този век, са изглеждали съвсем различно от съвременната си посестрима. Това са били доста едри животни с почти кръгла глава и много приличали на днешната британска късокосместа.

Съгласно съвременните стандарти сиамките са късокосмести котки, със слаба конструкция, издължена форма с дълга пропорционална глава; тялото е средно голямо, стройно, елегантно, гъвкаво и мускулесто. Краката са дълги и стройни, задните са малко по- дълги, затова задната част на гърба изглежда леко повдигната. Лапите са малки, тесни и овални. Започвайки от основата, опашката е равна, дълга /колкото по- дълга, толкова по- добре/ и тънка, връхчето е заострено. Козината е къса, блестяща и много нежна, плътно прилепнала към тялото. Главата е средно голяма, пропорционална по отношение на тялото. В профил черепът е леко извит надолу. Носът е дълъг, прав, издължава линията на челото без да прави чупка, меката част на носа е мъничка. Ушите са големи и широки, в основата- широко отворени. Когато ушите са изправени, външният им край образува обща права линия с края на главата и преминава в масивна брадичка. По този начин се образува формата на клин. Прекалено развитите пинч или скули нарушават правата линия на клина, което е нежелатилно. Блестящите тъмносини очи са с формата на бадем; те са разположени широко и леко косо- по този начин не се нарушава хармонията на клиновидната глава.

Още от пръв поглед човек може да различи сиамката от другите късокосмести породи по акромеланичната окраска, т.е. различния базисен цвят и цвета на окосмената част по муцунката, ушите, крайниците и опашката. Понякога наричат тази окраска пойнт.

Сиамските котета се раждат много светли. Първо започват да потъмняват краищата на лапичките, ушите и т.н. първи период на потъмняване на козината продължава около три години. Следващият етап- на по- интензивно потъмняване- се наблюдава на старини.

Сиамските котки са си извоювали много почитатели, както с елегантния си външен вид, така и със сговорчивия си характер. те са изключително подвижни животни, безкрайно привързани към човека. Сиамката без усилие принуждава стопанина си да и обърне внимание. Те не понасят самотата. Обичат котешката компания, но винаги предпочитат общуването с човека. Сиамките са много ревниви. Те ревнуват стопаните си не само към другите котки, но и към хората. Те са много "приказливи" и винаги реагират на думите на стопанина си. Това са котки интелектуалки. Лесно се поддават на дресировка и бързо запаметяват всички команди, лесно свикват с нашийника и каишката- затова без проблеми да ги разходите по улицата като кучета.

За сиамската котка са създадени много легенди. Една от тях разказва, че някога, много отдавна в една от страните на Изтока живяла принцеса, която имала любима сиамска котка. Когато принцесата отивала да се къпе в езерото с лотоси, тя сваляла всичките си пръстени и ги нанизвала върху котешката опашка. Но и котката обичала да се къпе в езерото с принцесата. За да не изгуби скъпоценностите, принцесата връзвала опашката на любимката си на малко възелче. Така се появила чупката на опашката. Когато плувала в езерото, котката трябвало постоянно да се озърта, за да се убеди, че не е изгубила някой от пръстените на принцесата. Затова очите и се раздалечили, станали по- тесни и в края на краищата котката станала кривогледа.

Сиамската котка е със сини очи. Легендата разказва, че небесният цвят е божи дар, който сиамките са получили като награда за опазването на будиските светини.


Избрани сайтове Сиамска

+ Обща информация + Абисинска котка + Американска твърдокосместа котка + Американска късокосместа котка + Американски керл + Балинезийска котка + Бенгалска котка + Бомбайска котка + Британска късокосместа котка + Бурма + Бурмила + Египетска мау + Екзотична късокосместа котка + Калифорния спенглед + Кимрик + Корат + Ла Перм + Менкска котка + Манчкин + Нибелунг + Норвежка горска котка + Оцикет + Персийска котка + Руска синя котка + Сиамска котка + Сибирска котка + Сингапурска котка + Сноу- Шу + Сомалийска котка + Тонкинска котка + Турска ангора + Турски ван + Форинвайт + Хавана Браун + Хайленд- Фолд + Хималайска котка + Яванска котка + Японски бобтейл + Сфинкс + Бирманска котка + Колор- пойнт / кхмерска, персийска с фигури, хималайска/ + Европейска късокосместа котка + Картезианска котка + Домашна котка + Кипърска котка + Мейнска котка /мейн- кун/ + Малтийска котка + Ориенталска /източна/ котка + Регдол + Шотландска клепоуха котка + Рекс
All Rights Reserved, ZooHit 2008, Sofia / условия на ползване / контакти